ИСТОРИЯ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВ. ГЕОРГИ НА ХАДЖИДИМОВСКИЯ МАНАСТИР
Според преданието на хълма над гр. Хаджидимово съществувал древен манастир, който бил разрушен от османския завоевател при падането на България под турско робство. След време тази местност се превърнала в ниви на турски чифлик, в центъра на който дървета и храсти усърдно пазели под корените си основите на храма и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги.
1850-та е годината, в която по Божий промисъл това безценно съкровище по чудотворен начин се открило и православните християни отново получили своята светиня. Както и в много други случаи, засвидетелствани в житийната литература, и тук това станало по застъпничеството на св. Георги. Великият Божи угодник се явил в съня на един от местните благочестиви християни – дядо Атанас Лазаров, и му наредил да отиде на описаното място, посочил му къде точно да копае и му казал, че е дошло време неговата икона да бъде извадена от земята. Първоначално дядо Атанас не обърнал внимание на своя сън. Не му обърнал внимание дори и след като сънят се повторил. Но когато за трети път сънувал същото, старецът се престрашил и се отправил към споменатия хълм. Турчинът – собственик на нивата, в това време бил там и орял с воловете си. Като видял стареца, който започнал да копае, го изгонил и не му позволил да изпълни повелята на светеца. Когато обаче се върнал при воловете, ги заварил да лежат на земята. Подканил ги да станат, за да продължи работата си, но те не помръдвали и за голямо негово учудване по никакъв начин не можел да ги накара да станат. Стопанинът им се изплашил и тръгнал да търси помощ. На мястото се събрали много хора и разбрали за случилото се с дядо Атанас по-рано през деня. Тогава по-възрастните потвърдили, че действително мястото, на което копаел старецът, е църковно място (на турски език – въкъф). Те дали съвет на турчина отново да го повика и да го остави спокойно да продължи своето начинание. На следващия ден чудотворната икона на св. Георги била намерена. Предполага се, че тя е рисувана през втората половина на 17 или началото на 18 век, като близо 200 години е преседяла под земята, без да се повреди от влагата и процесите на гниене. Не са известни годината на нейното изписване, нито авторът или произходът й.
Собственикът на нивата приел откриването на чудотворната икона за особено Божие знамение и решил да отстъпи имота си на българите. Местните християни построили малък параклис на мястото, където била намерена иконата. Желанието на всички било да се възстанови някогашният храм. След много трудности през 1864 година манастирският храм бил завършен, а на следващата 1865 г. бил осветен.
На 29 юли 1979 г. в църквата избухнал пожар, който унищожил целия иконостас и всички икони. Храмът изгорял напълно и от него останали само зидовете. Единствено иконата на св. Георги по чудо оцеляла сред пламъците.
Чрез иконата на свети Георги и по неговите молитви Бог е извършвал множество чудеса, които не спират и до днес.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА ПОРТАИТИСА НА РОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР
ИСТОРИЯ НА ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВ. БОГОРОДИЦА ПОРТАИТИСА
Тъй като светогорските манастири имат традиция във всеки свой метох да поставят копие на най-известната си чудотворна икона, през 1790 г. Иверският манастир изпраща в Роженския манастир копие на чудотворната икона на св. Богородица Портаитиса. То е изографисано от монах Яков и в отличие от други копия на иконата съдържа 10 малки сцени, които показват чудното пристигане на иконата на Св. гора Атон и нейните първи чудеса в Иверския манастир.
Историята на тази икона започва още от зората на християнството. По предание, тя е нарисувана от св. апостол Лука. Той е първият, който започва да рисува икони. През 9. век един от най-големите иконоборци – византийският император Теофил, издава указ за унищожаването на иконите. Войници обикаляли и претърсвали за икони навсякъде: църквите, манастирите, дори и частните домове на хората. В дома на една вдовица от град Никея отряд войници намерил иконата. Войниците искали да я вземат, но понеже било привечер, вдовицата успяла да ги убеди да оставят иконата за последно да пренощува в дома й. През нощта жената и синът й я взели и я занесли на брега на морето. Там те се помолили св. Богородица да запази иконата от унищожение, да запази и тях от гнева на иконоборците. След това пуснали иконата в морето. А тя, чудно изправена върху морските вълни, се отправила в западна посока. Като видяла това, майката дала съвет на сина си да последва светинята. Момчето тръгнало на запад, стигнало до Света гора Атон и станало монах там.
В края на 10. век иконата на св. Богородица се явила в огнен стълб сред морето пред атонския Иверски манастир. Монасите, като видели това чудо, се качили на лодки и се отправили към иконата, за да я вземат, но колкото те се доближавали до нея, толкова тя същевременно се отдалечавала от тях. Тогава те се върнали обратно в манастира и отслужили молебен св. Богородица да подари тази чудотворна икона на манастира. През нощта Божията майка се явила на един от тях – монах Гавриил, и му казала, че ще подари иконата на манастира, но иска той сам да отиде и да я вземе. На другия ден монах Гавриил предал на монасите желанието на св. Богородица, прекръстил се и тръгнал по морските вълни като по суша, стигнал до иконата и я изнесъл на брега. Иконата била поставена в главната манастирска църква. На следващата сутрин клисарят отишъл да пали кандилата и не видял иконата в църквата. Започнали да я търсят. Намерили я над вратата на манастира. Монасите върнали иконата обратно в църквата, но на следващата сутрин тя отново била над портата на манастира. Това се повторило няколко дни поред. Св. Богородица отново се явила на монах Гавриил и му казала: „Не ме изкушавайте повече, не вие мен ще пазите, а аз ще ви пазя“. Тогава монасите направили параклис до вратите на манастира и поставили иконата там. Понеже св. Богородица сама си избрала място до портите на обителта, започнали да наричат иконата Портаитиса (Вратарница). Известна е още като Иверска икона на св. Богородица, по името на манастира.
Празникът на чудотворната икона на св. Богородица е на третия ден на Великден и събира стотици хора в Роженския манастир. Молитвеното обръщение към св. Богородица чрез тази нейна икона е целогодишно и непрестанно се доказва бързата й чудодейна помощ при болести и скърби и за придобиване на богоугодното и полезното за всеки, помолил се на Божията майка с вяра и любов.