Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в центъра на гр. Петрич. Разположена е на ъгъла на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „28-и октомври“, сред неголям двор, опасан от ограда. Тя е най-старият храм в града от епохата на Възраждането. Разрешителното за нейното изграждане е получено след обнародването през 1856 г. на т.нар. Хатихумаюн – Реформена наредба, която позволява на християните свободно да изповядват вярата си и да изграждат големи и богато украсени църкви.
Храмът е издигнат през 1857 г. Строителните работи са поверени на майстори от гр. Дебър, на които с безплатен труд помагат и жителите на Петрич. В първоначалния си вид сградата представлява трикорабна псевдобазилика, без купол, с полуцилиндрична апсида от изток и открит притвор от запад, с размери: дължина 24 м., широчина 17,5 м. и височина 7,5 м. Градежът е от речни камъни с хоросанова спойка. Стените са с дебелина 1 m. През 1922 г. притворът е затворен, като в него са уредени две допълнителни помещения. Тогава е изградена и храмовата камбанария, висока 16 м.
Вътрешното пространство на църквата е добре осветено. В голямата си част прозорците са засводени. Всички са с каменни рамки. Подът е покрит с мраморни плочи
Надпис над западния вход съобщава, че храмът е изписан през 1871 г. от Христо, Исакий и Кузман Макариеви. Изработените от тях стенописи покриват всички стени, аркадите, парапета на балкона и части от тавана и притвора. Тяхно дело са и повечето от иконите по иконостаса.
Заради своята архитектурно-строителната и художествена стойност през 1975 г. църквата е обявена за паметник на културата. През 1981 г. към нея е открита музейна сбирка – икони, дарени от бежанци от Беломорието.
На 17 ноември 1987 г. в храма избухва пожар, който го унищожава напълно. Оцеляват единствено стенописите в притвора. Понастоящем той е напълно възстановен, като текат довършителни дейности по неговия интериор.
Църквата „Св. Атанасий Александрийски“ се намира в северозападния край на Кърналово. Тя е една от най-старите в Петричко, построена през 1870 г. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол, с открит притвор от запад и северозапад. Външните ѝ размери са 18 м. х 9 м. В средата на XX век от запад е пристроена ниска камбанария. На нея има една камбана, изработена в гр. София от Георги Д. Алексиев.
Вътрешното пространство на храма е разделено от два реда колони. Таваните са плоски, дървени. Този на централния кораб е от летви, които образуват ромбове, оцветени в бледосиньо и украсени с вписани шестоъгълни червени и жълти звезди. Св. Олтар е отделен от наоса с висок дървен иконостас. С резба са единствено царските двери и венчилката. Върху подиконните пана са изобразени сцени от Шестоднева и Стария завет. Иконите над тях са разположени в два реда – царски и празничен. Авторът им, представител на Мелнишката възрожденска художествена школа, никъде не е оставил името си.
Стенописите покриват целия наос, св. Олтар и открития притвор на църквата. Сравнително стара (от 1895 г.) е единствено сцената „Сваляне от разпятието“ на източната стена. Останалите стенописи върху източната стена, северния и централния кораб, а също и колоните (без тези, които държат балкона), са изпълнени през 1979 г. от свещеник Вангел Костов Божинов от с. Михнево, Петричко – тогава студент. Другите – в южния кораб, парапета и колоните на балкона, както и в открития притвор, са рисувани през 2001-2002 г. от Димитър Григоров от с. Левуново, Санданско.
През 1974 г. църквата „Св. Атанасий Александрийски“ е декларирана като паметник на културата с местно значение.