Църквата „Св. Троица“ е един от символите на гр. Банско. Заедно с двора около нея заема цялото пространството между площад „Възраждане“ и улиците „Пирин“, „Александър Буйнов“ и „Уста Глигора“.
Инициативата и подготовката за нейното изграждане са подети около 1810 г., когато жителите на селището определят терен, където ще се строи – в неговия център. Пръв от дарителите и организатор е Лазар Голев (дядо Лазко).
Според тогавашното османско законодателство християнски храм може да се построи единствено на място, където преди това е имало такъв. По тази причина банскалии тайно закопават тук кръст и икона. По интересен начин е заобиколено и друго законово изискване – църквата не може да бъде голяма и висока. На големия камък над централния вход на храма са изобразени кръст, а от двете му страни полумесец със звезда. Разказва се, че заради присъствието на ислямските символи по-късно е избегнато събарянето на вече готовата сграда.
Разрешение за строеж е получено през 1833 г. Главен майстор на църквата е Димитър Доюв. В нейното изграждане участват около 350 майстори (каменоделци, зидари и дърводелци) и доброволци. Храмът е завършен през 1835 г. Той представлява трикорабна псевдобазилика без купол, с дължина 35 м. и ширина 22,5 м, с двускатен покрив, скосен от запад и изток. Височината му достига 12 м. От югозапад има открита галерия. Градежът е от дялани камъни, с дебелина в основите 110 см. Източната (олтарната) стена отвън представлява половина от 18-ъгълна призма, като завършва с красив каменен корниз. Църквата има три входа – от север, запад и юг. Над всеки от тях има ниша със стенопис и ктиторски надпис.
Интериорът на храма е повече от впечатляващ. Умелото съчетание на различните компоненти (живописни, дърворезбени и архитектурни) е изключително въздействащо. Стенописната украса и дърворезбите по иконостаса и амвона са дело на Велян Огнев и Димитър Сирлещов, а иконите на зографите Димитър, Симеон и Георги Молерови. Впечатляват растителните и геометрични мотиви, както и гирляндите от цветя по колоните, стените и арките. Отворите на женското отделение към наоса са замрежени с дървени решетки.
Църковният двор е ограден от висок 4-метров каменен зид. В него се влиза от североизток, север и юг. До североизточния и северния вход има чешми. Дворното пространство е отлично поддържано, със зелени площи и застлани с камъни алеи. В североизточния му край се издига висока кула с камбанария и часовник. Тя е построена през 1850 г. Размерите в основите ѝ са 5,20 на 5,20 м, а височината 29,5 м. Върху покрива, над камбаните, има по-малка дървена кула, предназначена за часовниковата камбана, а най-отгоре кръст.
Градежът на кулата е от големи каменни блокове. Основен неин майстор е Глигор Бл. Доюв (уста Глигата). В нея се влиза през дебела, обкована с желязо врата. Горе, високо под свода, са окачени 4-те камбани, наредени по големина и тоналност, изработени специално с прибавка на сребро за звучност и ечене от банските майстори камбанолеяри в Пловдив – Велеганови. За часовниковия механизъм е отредено отделно помещение. Той е изработен през 1862-1865 г. от местния майстор Тодор Хаджирадонов. Теглото му е 500 килограма.
На метри от североизточния вход на църковния двор, близо до кулата, е поставен бюст-паметник на поета – революционер Пейо Яворов. На северната ограда на двора е поставена плоча в памет на загиналите четници с войводата Радон Тодев. А до южната през 1997 г. е издигнат още един, по-малък храм, посветен на свети преподобни Паисий Хилендарски, будител български.
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в гробищния парк на гр. Банско, разположен на ъгъла на улиците „България“ и „Патриарх Евтимий“, в северния край на града – при изхода за с. Баня, близо до сградата на Дирекцията на Национален парк „Пирин“ и гарата. Представлява частично вкопана в земята еднокорабна постройка, с двускатен покрив и височина на стените между 2 и 4 метра.
Възрастта на църквата не се знае с точност, тъй като във времето претърпява няколко преустройства. Предполага се, че е построена върху основите на по-стар храм. За това свидетелства разкрит вътре, напречно на наоса, дебел над метър зид. По камъните на градежа на южната фасада има надписи датирани от 1593, 1711, 1737 и 1774 г.
Храмът има 2 входа – от запад и юг. Вътре е слабо осветен от няколко малки прозорчета и бойници по стените и покрива. Подът е застлан с каменни плочи, а стените са измазани. Погледът на посетителите най-често се спира върху иконостаса и владишкия трон, които са богато украсени в края на XVIII или началото на XIX век с дърворезби, дело на неизвестен майстор.
През XIX век, по времето на османското владичество, част от иконостаса (най-южната му част и царските двери), е изнесен зад граница. Днес той се намира в Лондонския музей. Празнината е запълнена с части от по-стар, за който се предполага, че е принадлежал на храма преди това.
Оригиналните икони на иконостаса са дело на зографа Тома Вишанов – Молера, основоположник на Банската художествена школа, и сина му Димитър. След възникнал на 7 септември 1958 г. умишлен пожар те са унищожени и по-късно заменени с реплики. В огнената стихия оцеляват само две икони – с изображенията на св. Йоан Рилски и Св. Богородица. Следите от пожара личат и днес. Любопитно е, че пожарът се самозагасява. А бедите скоро застигат подпалвачите.
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ се намира в центъра на гр. Добринище, на площад „Македония“. Построена е през 1834-1835 г. Представлява трикорабна псевдобазилика с притвор и открита галерия от юг. Има два входа – от запад и юг. Над притвора е построена камбанария, а над централния кораб – купол. Те са изградени през 1926 г., когато е направен основен ремонт и реконструкция на сградата.
Интересен е интериорът на храма. Иконостасът е украсен с красиви дърворезби, дело на майстори от Дебърско, а царските двери са донесени от Рилския манастир. Иконите са дело на различни зографи – представители на Самоковската и Банската художествени школи, както и на тази от с. Каракьой. От някогашните стенописи, върху които при един от ремонтите е нанесен слой с боя, в момента могат да се видят единствено 4 медальона с образите на евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан.
Църковният двор е ограден от висок каменен зид. В югозападния му край е построена висока кула с камбанария (с 5 камбани) и часовник. На западния зид е поставена мраморна плоча с надпис, който гласи: „Боже пази България. Камбанария – /кула/ паметник на културата – с. Добринища. Построена 1835 г. Разрушена през Балканската война 1912-1913 г. от турците. Възстановена – 1986 г. на стопански начала по инициативата на енорийския свещеник Димитър Борисов Ноцков и по времето на Неврокопския митрополит Г. Г. Пимен. Настоятели Ангел Петров Гриев, Атанас Добрев Мунин, касиер Парашкева Н. Попова, Иван Петров Доневичин. Кулата е висока 30 м“.
В действителност кулата е разрушена по време на Междусъюзническата война (1913 г.) от гръцки войници. Последните запалват и църквата, но я загасяват, тъй като намират в нея надпис на гръцки език.
Храмът „Св. Георги“ се намира в северната част на гр. Разлог – махалата „Вароша“ (дн. „Св. св. Кирил и Методий“), в подножието на хълма Голак. Разположен е в пределите на гробищния парк. Построен е през 1834 г. на мястото на старо църквище или гробищен параклис. Представлява трикорабна псевдобазилика без купол, с полукръгла апсида от изток.
Църквата е вкопана в земята – около 40 см. от юг и близо метър от север. Външните ѝ размери са 18,5 на 10 м. Стените са с дебелина 90 см. Градежът е от камъни, шуплести и мраморни. По дължина на цялата южна страна има притвор. Такъв има и от запад, строен през 1894 г.
Входовете на храма са два. В северозападния му край е издигната 8-метрова камбанария, на която има дървено клепало, метално клепало и камбана. Камбаната е отлята от братя Марко и Алекса Алексови от с. Горно Броди, Сярско. Тежи 90 стари оки и е донесена тук преди 1890 г.
Колоните, които разделят корабите, са 8 на брой, дървени, с височина 4 м. Таванът е обшит с дъски. В западната си част наосът е повдигнат с 20 см. и е преграден с дървена решетка. От същата страна има стълби, които водят към балкона (женското отделение). Подът е застлан с каменни плочи.
Иконостасът е триделен, украсен с резбовани и рисувани орнаменти. Горната му половина е слабо наклонена към наоса. Средният дял е вдаден на изток към св. Олтар. Иконите са разположени в 3 реда – царски, празничен и апостолски. Авторът им е неизвестен.
На метри на северозапад, до храма е обновената от местния Исторически музей и общината в гр. Разлог сграда на първото самостоятелно българско училище, построено от даскал и йерей Михаил Попйосифов през 1935 г.
Храмът „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ се намира в центъра на с. Добърско. Разположен е в западния край на голям двор, опасан с висока каменна ограда. От възпоменателния надпис на една от стените в южния кораб научаваме, че е построен през 1613-1614 г. Ктиторите са будни местни хора. Първоначално сградата е с вътрешни размери – дължина 6,60 м, широчина 4,95 м. и височина 3,8 м. По-късно, в началото на XX в., от запад към нея е пристроено преддверие.
В днешния си вид църквата има следните външни размери: дължина 8,37 м., ширина 6,50 м. и височина 5,20 м. Градежът е от обработени гладки камъни и блокове в ъглите. Апсидата е вдълбана в източната стена, без да се изразява във фасадата. Покривът е двускатен. В началото е застлан с каменни плочи, които по-късно са заменени с керемиди. Под него има тухлен пояс. Входната врата е на северната стена на преддверието, откъдето се влиза в наоса през друга врата на западната стена. Прозорците са малки – тип мазгали и кръгли.
Вместо обичайното за времето на османското владичество еднокорабно пространство, в добърския храм е приложено сложно архитектурно и строително решение – план на трикорабна псевдобазилика. Корабите са засводени, разделени от два реда с по две квадратни колони, свързани с аркади. Те опират в източната стена на черквата, като разделят и св. Олтар.
Иконостасът на храма е обявен за културна ценност с национално значение. Той е зидан, като включва и две от колоните. Иконите по него, рисувани заедно със стенописите, са разположени в два реда – царски и апостолски. Всички са декорирани с резбовани елементи. Царските икони са 5 на брой. Върху тях присъстват и имената на дарителите им. На апостолския ред са Иисус Христос и още 12 изображения на апостоли в цял ръст. Венчилката е резбована с две змии под кръста. От устите им излизат растителни орнаменти, които завършват с медальони. Царските двери също са резбовани. На тях има 8 медальона.
Изписването на храма е извършено през 1614 г. По-голямата част от стенописите са дело на един автор. Почеркът на рисуването издава, че освен него тук е работил и друг зограф. Имената им не са известни. Малка част от изображенията са повредени и унищожени. Но повечето от тях – на площ от 160 м2, са добре запазени. Те покриват западната фасада и цялата вътрешност на храма.
На фасадата впечатляват изображенията на светци – вòйни: св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат, св. Димитър и св. Георги.
Стенописите във вътрешната част на храма са изключително въздействащи. Тук библейските образи и сцени са допълнени от различни декоративни елементи, които покриват плътно всяко останало свободно поле по стени, колони, прозорци, аркади.
В периода 1974 – 1978 г. по храма са извършени консервационно-реставрационни работи. След това, в продължение на около 15 г., той се стопанисва от Националния исторически музей като негов филиал. През декември 2018 г. съдът излиза с решение за връщането му на Българската православна църква. Предаването на собствеността е извършено през май 2019 г. По този начин сградата отново се превръща в действащ православен храм.