Храмът „Св. Антоний“ се намира в източната част на гр. Мелник, в местността Чатало. Местните хора го наричат „Св. Андон“. Представлява еднокорабна базилика с апсида. Построена е през 1861 г. върху останките на по-стара църква. Постройката е с характерна кривина, дължаща се на някогашните очертания на уличната мрежа, с разположението на която са се съобразили и строителите.
Входът на църквата е от запад. Стенописите и декоративната живопис от 1881 г. са дело на мелнишкия зограф Лазар Аргиров. Той рисува и иконите, от които понастоящем в църквата се пази само една. Сегашните също са добре изработени в традициите на православната иконография от съвременен иконописец. Много красив е и рисуваният дървен иконостас.
В миналото храмът „Св. Антоний“ е известен с това, че в него идват хора, които търсят изцеление от душевни страдания – бесове, страхове и др. Те остават да пренощуват в него, като най-тежко болните се връзват за верига, която опасва една от колоните.
Църквата Св. Петка“ е построена на малка площадка по северния склон на рида, който огражда гр. Мелник от юг. Издигната е върху руините на по-стар храм, функционирал до началото на XX век. По време на Крупнишкото земетресение от 1904 г. черквата се разрушава и е изоставена. По-късно върху останките ѝ е поставен малък проскинитарий с икона на светицата и кандило.
Преди започване на възстановителните работи са проведени археологически проучвания. Те установяват, че първата църква на това място е издигната още в VI век. Същата по-късно е неколкократно възстановявана и доизграждана. Предполага се, че такива дейности по нея са извършвани в началото на XIII век, от когато най-вероятно носи сегашното си име, а също в периода XVI-XVII век, когато е реконструирана след земетръс, и през XVIII-XIX век, когато е превърната в трикорабна псевдобазилика. Дотогава сградата е еднокорабна.
Последното възстановяването на храма започва през 2004 г. За целта са поканени специалисти, по чийто проект и под надзора на Неврокопска св. митрополия, след приключване работата на археолозите, църквата е подновена в автентичния си вид. Дворното място около нея е напълно преобразено и приспособено за нуждите на посетители и поклонници.
Стените на храма отвътре, а също и тавана на централния кораб, са зографисани. Дърворезбата на иконостаса е дело на майсторите Божин Стойкоски и Кочо Аиноски от гр. Охрид. Подът е застлан с мрамор. На запад, на метри до църквата, е издигната камбанария. На нея са монтирани 7 камбани, произведени в гр. Каменск Уралски, Русия. Общото им тегло е 1 тон, най-голямата от които е 700-килограмова. Освещаването е извършено през 2016 г. на храмовия празник – 13 октомври, от Неврокопския митрополит Серафим.
Църквата „Св. Георги“ се намира недалеч от центъра на гр. Сандански, на ъгъла на улиците „Св. св. Кирил и Методий“ и „Св. Георги“. Пространството около храма е опасано от ограда. В неговите предели е обособен парк. Тук, в непосредствена близост до черквата, е и сградата на Архиерейското наместничество.
Инициативата за построяването на храмa е подета през 1928 г. Причината е, че в онези години селището бързо се разраства на юг и югозапад, по протежение на река Светиврачка Бистрица (дн. Санданска Бистрица), тъй като в него се установяват бежанци от Беломорието и хора от околните села. Старата църква „Св. св. Козма и Дамян“, издигната в 1864 г., остава в края на града, а и трудно може да се разшири заради особеностите на терена.
През 1930 г. Общинският съвет в гр. Свети Врач (дн. Сандански) отстъпва исканото за построяване на нов храм и уреждане на църковен двор място. В 1933 г. църковното настоятелство се сдобива и с нотариален акт за имота. Основният камък е положен през 1939 г. от Неврокопския митрополит Борис. По време на строителството изникват непредвидени разходи, които оскъпяват строежа, който спира, тъй като събраната сума е изразходена. По време на Втората световна война дейностите по изграждането са окончателно замразени.
През 1945 г. въпросът за довършване на църквата отново е повдигнат. Поради различни пречки строителството е подновено едва през пролетта на 1951 г. На следващата 1952 г. – през октомври, храмът е завършен, а на 2 ноември осветен от Ловчанския митрополит Филарет, който временно управлява Неврокопска епархия след убийството на митрополит Борис,.
В архитектурно отношение църквата „Св. Георги“ е подобие на храма „Св. Александър Невски“ в гр. София. Тя е с размери: дължина 32 м., ширина 18 м. и височината 19,50 м. В западния ѝ край се издига камбанарията, а в средата е големият централен купол.
Подът на храма е с мозайка. Иконостасът е от цимент, облицован с мрамор. Изработен е от Георги Димитров от гр. София. По-късно върху него е поставен дървен, украсен с красиви резби. Иконите са изработени от художника Христо Апостолов от гр. София. Стенописната украса е дело на йеромонах Николай Шелехов, който работи върху нея в периода 1964-1967 г.
Църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“ се намира на малко повече от
300 метра на северозапад от с. Златолист, по десния бряг на дола Ключко дере. Построена
е през 1857 г. като гробищен храм. Понастоящем прилежащият към нея терен е опасан с
ограда и оформен като парк – с алеи, цветни и тревни пространства, а също и дървета,
сред които изпъква вековен чинар. По този начин, ведно с прилежащите помощни
постройки, църквата е оформена като манастирски комплекс.
Според запазени от края на XIX век сведения храмът е построен от човек, който
прекарал целия си живот в разбойничество. На старини обаче той се покаял за деянията си
и съградил църквата. По-късно към храма са пристроени купол, външна галерия и дървена
камбанария.
Когато я гледа само отвън, за човек е трудно да добие представа за действителната
големина на църквата. Тя е вкопана няколко метра в земята. Вътрешното ѝ пространство е
разделено от два реда с по седем колони. Особено ценни и интересни са нейните
стенописи, дело на представители на зографската фамилия Минови от с. Каракьой
(Манастир). Тематиката е изключително богата и включва изображения на светци и сцени
от Библията, а също нравствено-поучителни сюжети.
Погледът на посетителите на храма привлича и иконостасът. Иконите по него – от
края на XVIII и началото на XIX век, са на зографи, които не са оставили подписите си.
След Балканските войни (1912 – 1913 г.) в Златолист се установява Стойна
Димитрова, бежанка от с. Хазнатар, Серско, станала известна със своя постнически живот.
Запазена е и стаята, разположена в южната част на женското отделение на храма „Св.
Георги“, в която е живяла. Гробът ѝ е в двора на църквата.