Църквата „Въведение Богородично“ се намира в пределите на някогашната махала (дн. квартал) „Вароша“ на гр. Горна Джумая (дн. Благоевград). Разположена е сред голям двор, опасан с ограда. Изградена е на мястото на по-стар храм, при който функционира метох на Рилския манастир с килийно училище.
В началото на XIX век, с оглед нарасналите си духовни потребности, християните от града решават да поискат позволение за построяването на нов по-голям храм. Молбата е изпратена през 1838 г., а разрешителното – султански ферман, е получено през 1840 г. В същата година, под ръководството на майсторите Доне и Христо от малешевското с. Стоймирово, започват и строителните работи. През 1844 г. църквата е завършена и осветена.
Храмът е от типа трикорабна псевдобазилика без купол и полукръгла апсида. Градежът е от камъни с хоросанова спойка. През 1882 г. от запад, северозапад и югозапад е пристроен открит притвор, фасадната стреха над който е оформена като кобилица. По-късно – в 1914 г. – част от него, от югозапад, е включена във вътрешния обем на храма и приспособена за пангар.
През 1850 г. до църквата е построено училище, унищожено по-късно от пожар. В 1881 г. е построено ново, по-голямо – триетажно здание. Понастоящем тази сграда не съществува. Върху нейния терен е издигната днешната камбанария.
Вътрешните размери на храма са: дължина 23 м., широчина 12,5 м. и височина 8 м. Корабите са разделени от 12 колони, свързани с арки. Подът е покрит с мраморни плочи, които оформят различни геометрични фигури и ивици. Таванът на централния кораб е сводест с три слепи купола. В средата му, по цялото протежение, има ивица от пана от дърво, украсени с резба. Таваните на страничните кораби са плоски, дървени, декорирани с резби, розети, апликации и др.
Храмовият иконостас е внушителен. Дълъг е 12,5 м. и висок 7 м. Средната му част е вдадена на изток към св. Олтар. Дърворезбите по него са дело на майстори от Самоковската и Дебърската школа. С резби са украсени също архиерейския трон, проскинитариите и амвона. Медальоните на царските двери са рисувани от Димитър Молеров, а тези на паната от цокълния пояс на иконостаса – сцени от Стария завет, са дело на Михалко Голев.
Иконите на иконостаса са разположени в три реда – царски, празничен и апостолски. Тези на царския ред са изработени в периода 1854 – 1856 г. от Димитър Христоф Зограф и сина му Никола Доспевски, представители на Самоковската школа. Повечето празнични икони са изработени от банските зографи Димитър Молеров, Симеон Молеров, Михалко Голев и Димитър Сирлещов. А останалите са на самоковските майстори Димитър Зограф и Никола Вальов. Предполага се, че изображенията на апостолския ред са на Симеон Молеров.
Западната фасада, вътрешната страна на колонадата на откритата галерия, вътрешните стени и слепите куполи на тавана на централния кораб на храма са изографисани. Стенописна украса (изпълнена в периода 1882 – 1889 г.) е дело на Михалко Голев, Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев, представители на Банската художествена школа.
В открития притвор, до северозападния ъгъл на храма, е гробът на Неврокопския митрополит Борис, загинал мъченически през 1948 г. В югоизточната част на църковния двор през 1999 г. е погребан митрополит Пимен, който оглавява Неврокопска епархия в периода 1953 – 1992 г.
Също в двора на храма се намират мемориалът „Делчевия род“ и надгробният паметник на майор Иван Павлович Орлински, командир на руския военен отряд, който по време на Руско-турската война на 24.02.1878 г. освобождава Горна Джумая от османско робство.
Падеш е селище от пръснат тип. Състои се от една централна населена местност и прилежащи към нея махали, повечето от които са отдавна обезлюдени. Енорийският храм „Св. Димитър“ се намира в местността Църквата (Черквата), на около 1 км. на изток-североизток от централната населена местност, западно от къщите на махалата Камбитовци (Камбитова махала). Инициативата за построяването му е подета през 1892 г. Разрешителното – султански ферман, е получено през октомври 1898 г. Новината за неговото издаване е истински празник за вярващия народ от Падеш и съседните села.
Основният камък на храма е положен на 4 април 1899 г. от иконом Аврам Георгиев Младенов, архиерейски наместник на Горноджумайска духовна околия и председател на Българската община в гр. Горна Джумая. На 26 октомври 1900 г. църквата е осветена от Неврокопския митрополит Иларион.
По време на Горноджумайското въстание храмът е частично разрушен, а за да спасят живота си голяма част от жителите на селото бягат в Свободна България. След завръщането им църквата е възстановена.
„Св. Димитър“ е храм от типа трикорабна псевдобазилика с размери: дължина 22 м. (включително с апсидата) и широчина 11 м. От юг има малка откритата галерия. Градежът е от камъни. Стените са гладко измазани, боядисани в бяло. Над входа от запад е пристроена камбанария. Храмовите камбани са две. Изработени са от Стоян М. Рачков (голямата) и Георги Димитров Алексов (малката) от с. Горно Броди, Серско.
Вътрешното пространство на църквата е разделено от два реда от по 5 дървени колони, свързани с арки. Стенописна украса няма. Св. Олтар е отделен от наоса с висок дървен иконостас. Той е триделен, в голямата си част рисуван. Много красиви са царските двери, украсени с резба – съчетание на растителни и геометрични мотиви, дело на неизвестен автор.
Иконите на иконостаса са разположени в три реда – царски, празничен и апостолски. Част от тях са дело на зографите Димитър Сирлещов и Костадин Марунчев, а останалите на неизвестен автор (или автори), късни представители на Банската възрожденска художествена школа. По някои от тях личат следи от по-късни преправки.
През 1972 г. църквата „Св. Димитър“ е декларирана като художествен паметник на културата с местно значение.