История

Неврокопска епархия обхваща територия, в която християнството навлиза много рано. Тъкмо в земите по средното и долно течение на реките Места и Струма св. апостол Павел посява семената на Христовата вяра в Европа. През вековете в района възникват и съществуват няколко епископски центъра, които, в различни времеви периоди, разпръскват духовна светлина сред населението. Техен наследник и продължител на мисията им е гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).

През 1865-1866 г. българите християни от Неврокопско изпращат в Истанбул свои представители, които искат правителството да съдейства за назначаване на митрополит българин за Неврокоп и Неврокопско. Исканията им не остават чути.

В първите дни на декември 1869 г. в с. Гайтаниново е проведен народен събор, в който участват представители от Неврокопско, Мелнишко, Сярско и Драмско. Делегатите вземат решение, провъзгласено след тържествена служба – на 6 декември, в местната черква „Св. Николай“, за отказването от Константинополската патриаршия и искане за създаване на обединена българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия с владика българин.

На 11 май 1870 г. в Неврокоп е проведен казалийски събор. Делегатите съобщават на местната управа, че не признават Драмския митроплит. По време на първия църковно-народен събор в Истанбул, в работата по изработване на екзархийския устав, като представител на българите от Неврокопско и Драмско, участва Коста Сарафов. На едно от заседанията той прочита послание на Неврокопската община с искане за учредяване на българска епархия в района и за изпращането на български митрополит в Неврокоп. В резултат на последвалите разисквания се взема решение за създаването на обединена  българска епархия на Неврокопска (която тогава включва и Разлога) и Мелнишка кази.

На 5 април 1894 г. дипломатическия агент на правителството в София – П. Димитров, връчва на великия везир нота. Сред исканията в нея са и тези на Екзархията за издаване на берати за български владици в Неврокоп и Велес, а също и за построяване на български училища. На 12 април 1894 г. излиза султанско ираде (указ), с което се приемат всички български предложения, сред тях и издаване на берат за учредяване на Неврокопска българска епархия. На 24 април екзарх Йосиф ръкополага за пръв неин митрополит архимандрит Иларион Пенчев, който дотогава оглавява българската църковна община в гр. Сяр. В Неврокоп той пристига на 10 май. На следващия ден, в деня на светите братя Кирил и Методий, той поема управлението на епархията и отслужва първата си литургия.

След учредяването си Неврокопската българска епархия има в състава си три духовни околии – Неврокопска, Разложка и Горнождумайска. Териториално те съвпадат с границите на тогавашните казѝ. След Балканските войни (1912 – 1913 г.) настъпват промени в Неврокопската духовна околия. Южната част на дотогавашната каза остава в пределите на Гърция. Селата там, 16 от които с християнско население, отново са подчинени на Константинополската патриаршия. На север с. Елешница е извадено от новосформираната Неврокопска административна и духовна околия и присъединено към Разложка духовна (Мехомийска административна) околия. На изток Доспатското краище е обособено административно в отделна община. Същата е придадена към Дьовленска (Девинска) околия на Пловдивски окръг. Доспатско (днешните общини Доспат и Сърница) са част от Неврокопската духовна околия и днес.

На 1 септември 1920 г. към Неврокопска епархия са присъединени Мелнишката (от 1920 г. Светиврачка) и Петричката духовни околии. Дотогава  те са част от Струмишка епархия. В 1934 г. с. Бараково, тогава в състава Горноджумайска околия, е придадено към Кочериновската община на Дупнишка околия. Тази промяна е само административна. Селото остава в Горноджумайска (дн. Благоевградска) духовна околия на Неврокопска епархия.

За един кратък период от време (между 1941 и 1944 г.) към епархията са придадени също Зърневската, Царевоселската и Беровската покрайнини. Селата в Зърневско са включени в Неврокопска духовна околия. А тези от Беровско и Царевоселско, заедно с двата средищни града, в Горноджумайска духовна околия. От септември 1944 г. тия покрайнини остават извън България, в пределите на Гърция – Зърневско, и Югославия – Царевоселско и Беровско.

Понастоящем географски (териториално) Неврокопска епархия има в границите си 5 духовни околии:

1. Гоцеделчевска (Неврокопска) – общините Гоце Делчев, Гърмен, Доспат, Сатовча, Сърница и Хаджидимово);
2. Разложка – общините Банско, Белица, Разлог и Якоруда;
3. Благоевградска (Горноджумайска) – с. Бараково и общините Благоевград и Симитли;
4. Санданска (Светиврачка, бивша Мелнишка) – общините Кресна, Сандански и Струмяни;
5. Петричка – община Петрич.

Епархията се оглавява от епархийски митрополит, a съставните духовни околии се представляват от архиерейски наместници. Съгласно устава на Българската православна църква (БПЦ) – част първа, глава първа, член 3, точка 8, Неврокопска света митрополия е: „със седалище в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич“.

Във времето, от учредяването си до днес, начело на Неврокопска епархията стоят:

† Неврокопски митрополит Иларион – от 11 май 1894 г. до 22 юни 1912 г. При оттеглянето му, по време на Балканските войни, епархията е временно поета от архиерейския наместник на Мелнишка епархия – свещеник Сава Попов. След това (на 19 ноември 1913 г.) управлението ѝ е възложено на Дебърския митрополит Козма. На 26 май 1915 г. – поради заболяване, на негово място Св. Синод назначава Струмишкия митрополит Герасим;

† Неврокопски митрополит Макарий – от 27 март 1916 г. до 7 юни 1934 г. Във времето до избирането на нов владика епархията се ръководи от Софийския митрополит Стефан.

† Неврокопски митрополит Борис – от 24 февруари 1935 г. до 8 ноември 1948 г. След мъченическата му смърт епархията временно (до 1951 г.) се управлява от Пловдивски митрополит Кирил. След избирането на последния за патриарх мястото му (до началото на 1953 г.) заема Ловчански митрополит Филарет;

† Неврокопски митрополит Пимен – от 4 януари 1953 г. до 22 юли 1992 г. След неговото изпадане в разкол епархията се администрира от Драговитийски епископ Йоан, игумен на Рилския манастир;

† Неврокопски митрополит Натанаил – от 24 април 1994 г. до 16 ноември 2013 г. След кончината му епархията се управлява временно от Видинския митрополит Дометиан;

† Неврокопски митрополит Серафим – от 24 януари 2014 г. до днес.