КРАТКА ИСТОРИЯ НА НЕВРОКОПСКА ЕПАРХИЯ
Неврокопска епархия обхваща територия, в която християнството навлиза много рано. Тъкмо в земите по средното и долното течение на реките Места и Струма св. апостол Павел посява семената на Христовата вяра в Европа. През вековете в района възникват и съществуват няколко епископски центъра, които, в различни времеви периоди, разпръскват духовна светлина сред населението. Техен наследник и продължител на мисията им е гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев).
През 1865-1866 г. българите християни от Неврокопско изпращат в Истанбул свои представители, които искат правителството да съдейства за назначаване на митрополит българин за Неврокоп и Неврокопско. Исканията им не остават чути.
В първите дни на декември 1869 г. в с. Гайтаниново е проведен народен събор, в който участват представители от Неврокопско, Мелнишко, Сярско и Драмско. Делегатите вземат решение за отказване от Константинополската патриаршия и искане за създаване на обединена българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия с владика българин. То е провъзгласено след тържествената служба на 6 декември в местната църква „Св. Николай“.
На 11 май 1870 г. в Неврокоп е проведен казалийски събор. Делегатите съобщават на местната управа, че не признават Драмския митроплит. По време на първия църковно-народен събор в Истанбул, в работата по изработване на екзархийския устав, като представител на българите от Неврокопско и Драмско участва Коста Сарафов. На едно от заседанията той прочита послание на Неврокопската община с искане за учредяване на българска епархия в района и за изпращането на български митрополит в Неврокоп. В резултат на последвалите разисквания се взема решение за създаването на обединена българска епархия на Неврокопска (която тогава включва и Разлога) и Мелнишка кази.
На 5 април 1894 г. дипломатическият агент на правителството в София – П. Димитров, връчва на великия везир нота. Сред исканията в нея са и тези на Екзархията за издаване на берати за български владици в Неврокоп и Велес, а също и за построяване на български училища. На 12 април 1894 г. излиза султанско ираде (указ), с което се приемат всички български предложения, сред тях и издаване на берат за учредяване на Неврокопска българска епархия. На 24 април екзарх Йосиф ръкополага за пръв неин митрополит архимандрит Иларион Пенчев, който дотогава оглавява българската църковна община в гр. Сяр. В Неврокоп той пристига на 10 май. На следващия ден, в деня на светите братя Кирил и Методий, той поема управлението на епархията и отслужва първата си литургия.
След учредяването си Неврокопската българска епархия има в състава си три духовни околии – Неврокопска, Разложка и Горнождумайска. Териториално те съвпадат с границите на тогавашните казѝ. След Балканските войни (1912 – 1913 г.) настъпват промени в Неврокопската духовна околия. Южната част на дотогавашната каза остава в пределите на Гърция. Селата там, 16 от които с християнско население, отново са подчинени на Константинополската патриаршия. На север с. Елешница е извадено от новосформираната Неврокопска административна и духовна околия и присъединено към Разложка духовна (Мехомийска административна) околия. На изток Доспатското краище е обособено административно в отделна община. Същата е придадена към Дьовленска (Девинска) околия на Пловдивски окръг. Доспатско (днешните общини Доспат и Сърница) са част от Неврокопската духовна околия и днес.
На 1 септември 1920 г. към Неврокопска епархия са присъединени Мелнишката (от 1920 г. Светиврачка) и Петричката духовни околии. Дотогава те са част от Струмишка епархия. В 1934 г. с. Бараково, тогава в състава на Горноджумайска околия, е придадено към Кочериновската община на Дупнишка околия. Тази промяна е само административна. Селото остава в Горноджумайска (дн. Благоевградска) духовна околия на Неврокопска епархия.
За един кратък период от време (между 1941 и 1944 г.) към епархията са придадени също Зърневската, Царевоселската и Беровската покрайнини. Селата в Зърневско са включени в Неврокопска духовна околия. А тези от Беровско и Царевоселско, заедно с двата средищни града, в Горноджумайска духовна околия. От септември 1944 г. тия покрайнини остават извън България, в пределите на Гърция – Зърневско, и Югославия – Царевоселско и Беровско.
Понастоящем географски (териториално) Неврокопска епархия има в границите си 5 духовни околии:
- Гоцеделчевска (Неврокопска) – общините Гоце Делчев, Гърмен, Доспат, Сатовча, Сърница и Хаджидимово);
- Разложка – общините Банско, Белица, Разлог и Якоруда;
- Благоевградска (Горноджумайска) – с. Бараково и общините Благоевград и Симитли;
- Санданска (Светиврачка, бивша Мелнишка) – общините Кресна, Сандански и Струмяни;
- Петричка – община Петрич.
Епархията се оглавява от епархийски митрополит, a съставните духовни околии се представляват от архиерейски наместници. Съгласно устава на Българската православна църква (БПЦ) – част първа, глава първа, член 3, точка 8, Неврокопска света митрополия е: „със седалище в гр. Гоце Делчев (Неврокоп) и архиерейски наместничества в Благоевград, Разлог, Сандански и Петрич“.
Във времето, от учредяването си до днес, начело на Неврокопска епархията стоят:
† Неврокопски митрополит Иларион – от 11 май 1894 г. до 22 юни 1912 г. При оттеглянето му, по време на Балканските войни, епархията е временно поета от архиерейския наместник на Мелнишка епархия – свещеник Сава Попов. След това (на 19 ноември 1913 г.) управлението ѝ е възложено на Дебърския митрополит Козма. На 26 май 1915 г. – поради заболяване, на негово място Св. Синод назначава Струмишкия митрополит Герасим;
† Неврокопски митрополит Макарий – от 27 март 1916 г. до 7 юни 1934 г. Във времето до избирането на нов владика епархията се ръководи от Софийския митрополит Стефан.
† Неврокопски митрополит Борис – от 24 февруари 1935 г. до 8 ноември 1948 г. След мъченическата му смърт епархията временно (до 1951 г.) се управлява от Пловдивския митрополит Кирил, а в последствие от Ловчанския митрополит Филарет;
† Неврокопски митрополит Пимен – от 4 януари 1953 г. до 22 юли 1992 г. След неговото изпадане в разкол епархията се администрира от Драговитийския епископ Йоан, игумен на Рилския манастир;
† Неврокопски митрополит Натанаил – от 24 април 1994 г. до 16 ноември 2013 г. След кончината му епархията се управлява временно от Видинския митрополит Дометиан;
† Неврокопски митрополит Серафим – от 24 януари 2014 г.