Митрополитският храм „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“ е разположен сред неголяма градина в центъра на гр. Гоце Делчев (Неврокоп), близо до площад „Гоце Делчев“. Попада в пределите на някогашната махала „Варош кебир“, по-известна с името „Варош“. Повод за неговото строителството са дългогодишните спорове от втората половина на XIX век между противниците и привържениците на Цариградската патриаршия на кой да принадлежи митрополитската църква на града – „Успение на Пресвета Богородица“. Същата се издига недалеч в съседство. В крайна сметка патриаршистите успяват да вземат връх.
Ферманът за изграждането на новия храм е издаден през декември 1904 г. През януари каймакамството в Неврокоп го предава на Неврокопския български митрополит Иларион. За място, където да се построи църквата, е избран дворът на тогавашното Българско трикласно училище. Българският архиерей полага основния камък на 22 май 1905 г. Преди това е съставена 5-членна комисия, която да се грижи за събиране на помощи за построяването на храма. Решено е той да носи името „Св. св. Кирил и Методий и св. пророк Илия“. Тогава в близката местност Старото гробе съществува параклис „Св. пророк Илия“ в много тежко състояние, готов да падне. По-късно неговите икони са пренесени в новата църква, поради което, освен на светите братя Методий и Кирил, тя е посветена и на св. пророк Илия.
В края на 1907 г. храмът е почти завършен, за което свидетелства надпис на северозападния ъгъл на сградата. На 12 декември в него за първи път е отслужена Божествена литургия, а през април 1908 г. е извършено и първото свещеническо ръкоположение. Официалното освещаване на църквата става на 8 ноември 1909 г. на празника Рождество Богородично от Неврокопския митрополит Иларион в съслужение с повече от 10 свещеници.
Храмът представлява псевдобазилика с купол и апсида от изток. Градежът е от камъни. Стените са измазани. Входовете са 3 – от запад, север и изток. На северната и южната стена, на голяма височина, има по 4 правоъгълни прозореца, отгоре сводести, с метални решетки. На западната стена има три по-малки обикновени прозореца, също с решетки. След Балканските войни се взема решение за пристрояване на масивна камбанария. Същата е издигната от запад през 1914 г. Понастоящем на нея има три камбани – една голяма (изработена през 1911 г.) и две малки. През 1934 г. от изток, до апсидата, са положени тленните останки на Неврокопския митрополит Макарий.
Вътрешното пространство на храма е разделено на три кораба чрез 2 реда от по 4 колони, свързани помежду си надлъжно с арки. Св. Олтар и наоса са разделени от иконостас. На повечето от иконите по него са изписани имената на дарителите.
През първите години на настоящия век започва мащабно преустройство на църквата, което продължава и в момента. Пред иконостаса, откъм наоса, е направен солей. Той, както и целия под на храма, е покрит с разноцветни камъни и декориран с красиви фигури – мозайка. Капителите, колоните, парапетите на солея и пространството около вратите също са облицовани с цветен камък. На мястото на стария купол е изграден нов. На него има 8 тесни и високи прозореца с цветни стъкла. Стените и таваните отвътре са гладко измазани и подготвени за изписване. Монтирани са нови полилеи – 9 на брой. Изработени са красив нов владишки трон и иконостас, украсени с красива резба. Изцяло подновен е и балконът. Предстои допълнително укрепване на сградата отвън и покриването на стените с материали, устойчиви на атмосферните влияния.
Храмовият празник е на 11 май, когато Православната църква чества св. равноапостоли Кирил и Методий, български просветители. Втори такъв е 20 юли – св. пророк Илия (Илинден).
Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ се намира в някогашната махалата „Варош“ („Варош кебир“) на гр. Неврокоп (дн. Гоце Делчев). Разположена е сред неголям парк, до централния площад „Гоце Делчев“. Макар и с внушителни размери тя като че ли остава незабележима, скрита под короните на множество дървета.
Поводът за нейното построяване е, че старият храм „Събор на св. Архангели“ (издигнат в 1811 г.) в махалата „Ески Варош“ не успява да покрие всички нужди на българската християнска общност в Неврокоп.
Разрешението – ферман, за новата църква е получено около 1830 г. Строителството ѝ започва през 1833 г., но скоро е прекратено, тъй като градът е засегнат от чумна епидемия. След нейното преминаване работата е възобновена. Освещаването на храма става през 1838 г., но довършителните работи по него продължават до 1841 г.
В своя първоначален вид църквата „Успение на Пресвета Богородица“ представлява частично вкопана в земята трикорабна безкуполна псевдобазилика с апсида от изток и открита галерия от запад и югозапад. Градежът е от камъни, редувани с тухлени пояси. Използвани са и елементи (капители и колони) от по-стар храм.
Църквата има два входа – от север и запад. През 1904 г. към нея е пристроена камбанария. По-късно отворите на галерията от запад са премахнати с цел обособяване на помощни обслужващи помещения. В едно от тях днес се помещава пангарът. В най-ново време откритата галерия от югозапад е преустроена в параклис.
Вътрешното пространство на храма е сравнително добре осветено от 16 неголеми прозореца. Корабите са разделени от два реда с по 7 колони, свързани с арки. Таваните са равни – дъсчени, с красиви фигури – квадрати (в страничните кораби) и ромбове (централния кораб), в средата на които има шестолъчни звезди. На местата, където са закачени полилеите, има кръгли апликации. Друга една такава, голяма – квадратна, доминира в средата на тавана на централния кораб. В центъра ѝ има кръг с изображение на Господ Иисус Христос. От кръга излизат лъчи. В клетките, които преграждат лъчите, и тези в ъглите са образите на 12-те апостоли.
Стените на църквата са гладко измазани без стенописна украса. Покрай тях и колоните са разположени столовете на миряните. Подът е застлан с каменни плочи. В източния край на наоса има стъпало, което води към иконостаса и св. Олтар.
Парапетът на балкона е декориран с летви (образуват фигури – ромбове и триъгълници), рисунки и резба. С висока художествена стойност, рисувани и резбовани, са владишкият трон, амвонът и двата проскинетария.
Храмовият иконостас е внушителен. В голямата си част е рисуван, а царските двери, колонките между иконите, надиконното пространство на царския ред, корнизите и венчилката са с красива дърворезба – растения, птици и ангели.
Иконите по иконостаса са разположени в 4 реда. Останалите – свободно стоящите, са поставени на различни места в наоса и св. Олтар. В голямата си част те са рисувани в средата и във втората половина на XIX век от различни иконописци, сред които: Димитър Молеров от Банско, Серги Георгиев от Неврокоп, Милош Арнаудов (Яковлев) и др.
На храма „Успение на Пресвета Богородица“, като художествена и архитектурно-строителна недвижима ценност от епохата на Възраждането, е предоставен статут на паметник на културата с национално значение.
„Събор на св. Архангел Михаил“ е най-старият действащ храм в гр. Гоце Делчев. В своята над 200-годишна история той е свидетел на множество събития и превратности, особено в разгара на църковните и просветни борби.
В първите години на XIX век детето на един от влиятелните турци в Неврокоп (дн. Гоце Делчев) се разболява тежко. Изгубил надежда, бащата отива при живееща в тази част на града възрастна жена, известна с лечителски способности, с молба за помощ. Тя му казва, че детето ще се оправи от водата на извор (аязмо, което днес се намира в наоса на храма), чиято вода е лековита. Турчинът обещава, че ако детето оздравее, ще помогне за издаването на разрешение от султана за построяване на църква на това място. Така и става. След като рожбата му получава изцеление, радостният родител спазва обета си и съдейства за получаването на необходимото позволение.
Строителството на църквата започва през 1809 г. То е поверено на тайфата на Ташко Аврионов. Разказва се, че майсторите са работили през нощта поради най-различни спънки. През 1811 г. храмът е завършен и осветен.
В първоначалния си вид сградата е частично вкопана в земята. Близо до нея – от юг, е имало постройка, в която през лятото отсядали драмските владици, които идвали в Неврокоп. В друга такава, също до храма, се помещавали метохът на Рилския манастир и килийното училище на града.
Църквата „Св. Архангели“ е тази, в която, до построяването на катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий и св. пр. Илия“, служи първият Неврокопски български митрополит Иларион. Тук той извършва няколко десетки дяконски и презвитерски ръкоположения.
Голяма част от храмовите икони са рисувани в края на XIX век от известния неврокопски зограф Серги Георгиев. След Освобождението към църквата е пристроена красива камбанария. Трите камбани на нея са отлети в гр. София от Стоян Алексов (Алексиев), родом от с. Горно Броди, Серско, и неговите синове.
Значителни ремонти и преустройства по църквата са правени през 70-те години на XX и първото десетилетие на XXI век. Последното такова е пристрояването на открит притвор от север през 2010 г.
Църквата „Св. Димитър“ се намира в центъра на с. Тешово, на юг от площада. Тя е част от комплекс, изграден във възрожденски стил, който включва още бившите читалище и училище. Храмът е издигнат върху основите на по-стар, със същото име. Сведения за него се откриват в документ от 13 април 1841 г. – султански ферман, където се казва, че: „намиращата се в Неврокопска каза, в село Тешово черква „Свети Димитри“ – източноправославната черква, която е спечелила почит и слава в течение на времето, се е разрушила“. И че има подадена от тешовяни молба за нейния ремонт, която е удовлетворена. Съгласно издадената заповед може да се извърши поправка единствено: „при условие на дължина и широчина, по площ и по удобство тя да не надминава старото положение на първоначалната форма нито с една педя или с един пръст.“
Инициатор за изграждането на новата църква е тогавашният настоятел Сава Савов – родоначалник на известния в Тешово Пелтеков род. Строителните работи са извършени в периода 1843-1844 г. По-късно, по инициатива на местните първенци хаджи Андон Русев и хаджи Параско Какалов, се взема решение за нейното разширяване. Така в 1870-1871 г. е издигнат втори етаж, а около 1885-1888 г. и камбанария. Храмът е повторно осветен на 26 октомври 1871 г.
В сегашния си вид църквата „Св. Димитър“ представлява трикорабна псевдобазилика (дълга 25 и широка 12 m) с полукръгла апсида, заобиколена от север, запад и юг от открит притвор с масивни стълбове, свързани с арки и покрит с поредица от слепи куполи. Покривът е двускатен, покрит с керемиди. На него има купол, подновен през 1941 г.
Камбанарията е 5-етажна. В горната ѝ част има часовник и три камбани. Часовниковият механизъм е изработен през 1891 г. от братята Димитър, Атанас и Георги Димкови от с. Горно Броди, Сярско. Монтиран е през 1894 г. Работи с два механизма – за биене и показване на времето. Камбани са окачени над часовника. Отлети са от братя Димкови през 1888 г. Гравирани са с ликовете на светци и надписи, че са посветени на храма в Тешово.
Шест двойки колони разделят вътрешното пространство на три кораба. Таваните са плоски, касетирани. Колоните, капителите и арките над тях са орнаментирани с растителни мотиви. Отворите на женското отделение към наоса са замрежени с дървени решетки. Покрай северната и южната стена и колоните, които разделят корабите, са разположени столовете на миряните. Те са повдигнати 10-15 см над пода, който е дървен – дюшеме.
Иконостасът на църквата „Св. Димитър“ е внушителен, с 4 реда икони – царски, празничен, пророчески и дейсисен. Долната му част е покрита с дърворезба – ангели, крилати змейове и гълъби сред плетеница от листа и грозде (дело на майстори от рода Караджови от с. Каракьой), а горната е изписана. В цокълните и подиконните пана са резбовани сцени от „Шестоднева“ и други старозаветни теми. В голямата си част иконите са изпълнени през 1843-1848 г. от Димитър Молеров.
Стенописи покриват целия наос, кръщелната, северната и западната част на открития притвор на първия етаж, а също и централния и северозападния купол на закрития притвор на втория етаж на храма. Всички, с изключение на тези в купола, са дело на зографите Мино и синовете му Марко и Теофил. Фамилията им произхожда от с. Галичник, Реканско, откъдето се преселват в с. Каракьой, Неврокопско (дн. в пределите на Гърция). Изображенията в купола (от 1941 г.) са от Кочо Тодоров Ангелаков – майстор Кочо, родом от с. Петрово, живущ в с. Голешово.
Сцените и образите в наоса са рисувани 1883-1884 г., в кръщелната през 1883 г., а в женското отделение през 1884-1885 г. Най-стари са тези в открития притвор – от 1872 г. Зографите са изобразили и себе си на западната стена на наоса. Там са и образите на дарителите на храма – Параско Какалов, Стоян Черкваря (Шарков) и Андон Русев. Тематиката е изключително богата. Особено интересни са сцените свързани с българската история: „Св. Кирил и св. Методий проповядват на българския народ“, „Покръстването на княз Борис“, „Възцаряването на Симеон и Наказание Владимирово“ (единствена по рода си у нас). А също образите на книжовниците Горазд и Ангеларий, и на новомъченицата Злата от с. Слатина, Мъгленско. Св. Архангел Михаил пък пробожда не змей, а османец.
Празникът на тешовската църква – 26 октомври (Димитровден), е и празник на селото. В миналото, в нощта на 25-ти срещу 26-ти, на колоните в храма са връзвани хора с психични проблеми за изцеление. И днес вярващи, които страдат от различни заболявания, остават да пренощуват в храма.
Славата на църквата е толкова голяма, че в миналото е наричана чудотворна. В един от рапортите си до екзарха Неврокопският митрополит Иларион казва, че в този край има: „две чудотворни църкви, които местното население нарича манастири“ – в с. Горна Сингартия (дн. квартал на гр. Хаджидимово) и в с. Тешово. Това потвърждава и Стефан Веркович, който в 1889 г. пише: „В това село се намира чудотворната църква „Св. Димитрия“, където не само християни, но и турци с различни заболявания, търсят изцеление“.
Църквата „Св. арх. Михаил“ се издига в източния край на с. Дъбница. Отстои на около 150 m от централния площад. Тя е една от най-красивите и добре поддържани в района. Оградена е от малък двор с цветни алеи и овощни дървета. Построена е през 1936-1937 г. Осветена е от Неврокопския митрополит Борис.
Сградата е еднокорабна, без купол, с полукръгла апсида от изток. От запад има открита галерия, над която се издига камбанарията. Входовете са два – от запад и юг.
Особено впечатляващ е интериорът на храма. Резбованият иконостас, който разделя наоса от св. Олтар, е дело на майстори от Банско. На него има само един ред икони – царския. Част от стените и тавана са със стенописна украса.
През 2009 г. църквата е напълно обновена както отвън, така и отвътре. Уредено е и дворното пространство около нея.
Църквата „Св. Димитър“ се намира на площада в центъра на с. Корница. Издига се в северния край на неголям, опасан с ниска ограда двор.
Храмът има интересна история. През 20-те години на XX век Паско Илиев Терзиев, бежанец от с. Фращен, Серско, като учител получава парцел в центъра на селото, за да си построи къща. При разчистването на терена и изкопните работи се оказва, че на същото място някога е имало църква. Взема се решение разрушеният храм отново да се издигне, а учителят получава друг парцел.
Строителството започва през 1927 г. Майсторите са от с. Ковачевица, Неврокопско (Гоцеделчевско), от което има преселници в Корница. През 1930 г. храмът е завършен, а на 28 август 1939 г. осветен. Сградата е от типа трикорабна псевдобазилика с купол и 4-етажна камбанария от запад. Покривът е двускатен, скосен от изток.
Църквата има два входа – от запад и север. Вътрешното пространство е добре осветено, тъй като прозорците, разположени на северната и южната стена, са големи. Обзавеждането е скромно. Иконостасът, който разделя наоса и св. Олтар, е без украса. На него има само един ред икони – царския.
През 2010 г. по инициатива на местното настоятелство е извършен основен ремонт на храма и уреждане на дворното пространство. Необходимите средства са събрани главно от дарения на местните хора. Цялостното обновление, външно и вътрешно, е осъществено с доброволен труд. Днес църквата впечатлява с чистота и приветлив вид.