Манастири

Роженският манастир „Рождество на Пресвета Богородица“ се намира недалеч на югозапад от с. Рожен и на североизток от гр. Мелник. Той е сред малкото средновековни духовни твърдини, достигнали до наши дни във вид, близък до първоначалния, със запазена автентична архитектура, живопис и богата църковна утвар. За ранната му история се знае твърде малко.

Най-старите намерени предмети на това място – украшения и монети от времето на император Михаил VIII Палеолог (1250-1285 г.), са открити случайно при разкопки на гроб в манастирския двор. Градежът на храма и постройките доказват съществуването на обителта преди XV век. В годините между 1662 и 1674 в манастира избухва голям пожар. Тогава е унищожена и библиотеката му, и най-старите документи със сведения за неговото създаване.

Възстановителните работи започват в началото на XVIII век. Между 1715 и 1732 г. манастирската църква е изографисана, а позлатеният иконостас е украсен с красиви дърворезби. В края на същия век южната част на св. Олтар е преградена и превърната в параклис, посветен на св. Георги. Той е с отделен иконостас. Северната част на притвора също е обособена като параклис в чест на св. Безсребреници Козма и Дамян. Негов ктитор е монахинята Мелния, която е изобразена на стената западно до входната му врата. Този параклис също има иконостас, изработен по поръка на мелнишкия еснаф.

Запазени фрагменти от стенописи има и в трапезарията на манастира, разположена в южното му крило. Чешмата пред храма е изградена през XVIII век, а лозата, която днес покрива голяма част от дворa, е засадена при възстановяването на обителта след пожара.

Във втората половина на XVIII век Роженският манастир изпада в тежко положение и загубва самостоятелността си. Така, през 1761 г., той е превърнат в метох на атонския манастир Ивирон. Такъв остава до 1912 г., когато минава под ведомството на Българската екзархия.

След Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът запада и запустява. За него се грижат неколцина местни хора, а също и енорийският свещеник на с. Рожен. Едва през 50-те години на XX век започва частичен ремонт и се настаняват монаси.

През 70-те и 80-те години сторително-ремонтните и реставрационни работи, извършени от Неврокопската св. митрополия, са продължени от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). За известен период от време манастирът е затворен. Така се стига до 1982 г., когато на 12 юни е открит за посещение. Освен като монашеска обител със съответните правила обаче, той е превърнат и в музей – с изложбени зали с експонати, под ведомството на НИПК. В него се влиза срещу входна такса. За персонала са оборудвани отделни стаи и кабинети. Наложена е и забрана да се служи и да се палят свещи в манастирската църква. За тази цел се използва намиращият се в съседство (на около 300 m на североизток) храм „Св. св. Кирил и Методий“. Това положение съществува до 1993 г., когато музейните работници напускат обителта и неин единствен стопанин остава собственикът ѝ – Неврокопската св. митрополия.

По план Роженският манастир представлява неправилен шестоъгълник, чиито страни – манастирските крила, затварят вътрешния двор, сред който е църквата „Рождество на Пресвета Богородица“. Главната манастирска порта е разположена в източния край на двора. До нея извежда пътят, който идва от с. Рожен.

Архитектурата на манастирските крила е традиционна: каменни основи и партерен етаж, в който са разположени различни стопански помещения и два или три етажа, където са монашеските килии и стаите за гостите на манастира. Типични са дървените чардаци – свързани с външни дървени стълби, отворени към двора. Северното крило завършва най-горе с красив кьошк с камбанария. На втория етаж в южното крило се намира трапезарията.

Главната манастирска църква „Рождество на Пресвета Богородица“ представлява голяма трикорабна псевдобазилика – дълга 27 м. и широка 14 м., с притвор и открита външна галерия от юг. Храмът има 3 апсиди и 2 входа – от юг и запад. В него се съхраняват много ценни икони. Сред тях е и изработено през 1790 г. от монаха Яков копие на чудотворната икона Света Богородица Вратарница (Портаитиса) от манастира Ивирон в Света гора. Стените отвътре са изографисани. Стенописи има и отвън – над западната порта и на част от южната стена.

Храмовият иконостас е направен заедно със стенописите при преустройство на манастира в началото на XVIII век. В голямата си част той е резбован и позлатен. Иконите по него са разположени в 3 реда. Царските, а също и голяма част от останалите са дело на зографите, автори на стенописите по стените на наоса.

На 50 м. северно от манастира има малка костница с параклис, посветен на св. Йоан Кръстител.

Празникът на манастира е 8-ми септември – Рожен (Рождество Богородично, Малка Богородица). Честванията започват още на предния ден – с Всенощно бдение, което завършва в ранните утринни часове. След божествената Литургия на 8-ми преди обяд се извършва Лития с чудотворната икона.

Манастирът „Св. Георги“ се намира на около 300 м. (по въздушна линия) на юг от гр. Хаджидимово. Разположен е на най-високото място на рида, който разделя Неврокопската (Гоцеделчевска) котловина от долината на река Мътница.

Според предание в миналото тук е съществувал манастир, разрушен от османците. След това мястото запустява, а по-късно е превърнато в чифлик. В него, сред нивите, остава да стърчи като самотен остров височинка, обрасла с дървета и храсти, скрили под корените си основите на някогашния храм и чудотворната икона на светия Божи угодник и великомъченик Георги.

1850-та е годината, в която по Божий промисъл това безценното съкровище се открива и православните християни отново получават своята светиня. Както и в много други случаи, засвидетелствани в житийната литература, и тук това става по застъпничеството на св. Георги.

На възрастния овчар Атанас Лазаров, родом от с. Копривлен, преселник в с. Горна Сингартия (дн. квартал на Хаджидимово), една нощ в съня се явява сам светецът – млад мъж на бял кон. Той му нарежда да разкопае височината над селото. Старецът не обръща внимание на съня си, но на следващата вечер той се повтаря. Дядо Атанас споделя на съпругата си, която го взема на присмех. На третата вечер обаче младият конник отново се явява с настояване работата да се започне веднага.

На развиделяване възрастният човек отива на мястото и започва да копае. Случва се така, че турчинът – собственик на нивата, е също тук и оре с воловете си. Като разбира за какво е дошъл старецът веднага го изпъжда и по този начин не позволява да се изпълни повелята на светеца. Когато обаче се връща при впряга си, животните лягат на земята и отказват да му се подчинят. Изплашен, стопанинът тръгва да търси помощ. Събират се хора, мнозина по-възрастни от които, след като разбират за случилото се, му разказват, че мястото някога е било църковно. По тяхна препоръка турчинът повиква дядо Атанас и го оставя да продължи започнатото. В този момент, още при първото подканяне, воловете на турчина се изправят готови, за работа. Слисаният собственик скоро дарява нивата за вакъф (църковен имот). И наистина, старецът намира чудотворната икона на св. Георги, която близо 200 г. преседява под земята, без да се повреди.

Новината се разнася бързо и тук е построен малък параклис в чест на светеца. До него по-късно е изградена и сграда за поклонниците. След няколко години местните хора се сдобиват с позволение за изграждането на църква. Тя е завършена през 1864 г.

По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен. След това започва възстановяването му както на храма, така и на манастирските сгради. На 29 юли 1979 г. в църквата избухва пожар и я унищожава напълно. Единствено иконата на св. Георги оцелява сред пламъците. С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, само за 8 месеца, храмът е възстановен и на 6 май 1980 г. осветен.

През последните години започна ново мащабно преустройство на целия манастирски комплекс. В това число и на неговата църква, която е напълно обновена. Понастоящем текат отделни довършителни работи.

От 1994 г. – всяко лято, в манастира се организира детски православен лагер. Освен това обителта се радва на голяма популярност и се посещава от много хора. В него, чрез иконата на свети Георги и по неговите молитви, Бог извършва множество чудеса, които не спират и до днес.

Манастирът „Св. Богородица – Живоприемни източник“ се намира на около 2 км. на югозапад от гр. Гоце Делчев (Неврокоп), край шосето за с. Делчево. На мястото са открити няколко колони, части от фризове, бази и капители. Върху тях ръцете на някогашен каменоделец са изваяли най-различни фигури, кръстове и текстове. Същите и днес могат да се видят в двора на манастира и неговата църква. Те принадлежат на по-ранен храм, върху основите на който е издигнат днешният. До манастира са открити също стари гробове и аязмо.

Възстановяването на обителта започва на 1 март 1888 г. При подготвяне на терена и разчистване останките от стар градеж, хората откриват кандило, свещник и една малка икона. Първоначално са изградени каменната ограда, чешма и кале. През 1898 г. започва строителството на манастирската църква, килии за монасите и стаи за поклонници. Всичко това със средства на местното население. Храмът е завършен през месец юли 1901 г. А освещаването му е направено на 15 август 1911 г. В първоначалния си вид той е малка (с дължина 10,5 м.) еднокорабна постройка, без купол. До 1912 г. приходите от имотите на манастира и неговото стопанство са давани за поддръжка на училищата в града.

След 1944 г. имотите на манастира са разграбени, а през 1948 г. избухва пожар, който унищожава стаите за богомолците и монашеските килии. Възстановяването им започва почти веднага, с дарения и доброволен труд на вярващите, под ръководството на епископ Антоний, тогава протосингел на Неврокопска св. митрополия.

От март 1998 г. манастирът е девически. В същата година, под ръководството на Неврокопския митрополит Натанаил, започна и основното му обновление, което дело се продължи от Неврокопския митрополит Серафим. Преустрои се интериорът на църквата. В западния ѝ край – над входа, се построи камбанария, а от север-параклис. Подновиха се и доизградиха жилищните и стопанските сгради. Възобнови се манастирското стопанство.

Обидимският манастир „Рождество на Пресвета Богородица, св. Пантелеймон и св. Атанасий“ се намира в местността Панчовица, наричана в по-ново време още Долния Орел, на малко повече от 4 км. на северозапад (по въздушна линия) от с. Обидим и на 3,5 км. на югоизток от гр. Добринище. В географските карти фигурира с името „Св. Пантелеймон“ или „Св. Пантелей“, което най-често се използва от местните хора. Построен е върху малка заравненост, оградена почти отвсякъде от стръмнини, в самия край на рида, който разделя долините на Безбожка река и неин ляв приток – на 200 м. на югозапад от водослива им.

На мястото, за което още от времето на османското владичество се знае, че е църковно, е имало по-стар манастирски храм. Още преди откриването основите на някогашната разрушена църква пастири от Обидим и Добринище чували наоколо камбанен звън.

През 1907 г. овчарят Димитър Николов Клечаров от с. Обидим сънува, че трябва да копае на мястото, където се издига днешният манастир. На следващата 1908 г. той разкрива основите на храм, където намира още полузапазен железен кръст, счупени глинен свещник и кандила, а в корена на едно борово дърво икона на Св. Богородица. Скоро след това той прави на мястото малък иконостас.

В 1909 г. Благой Докузов – енорийски свещеник в Обидим, и Димитър Клечаров отиват в Св. Гора Атон, за да търсят помощи за скоро възстановената (през 1906 г.) енорийска църква в селото. По време на обиколката си те минават и през килията „Достойно есть“, където монасите са направили копие на чудотворната икона „Богородица – Достойно есть“. Чрез молитва и жребий предстояло да се определи къде да бъде изпратена тя. Обидимци разказват на монасите за откриването останките на манастир край родното им село, който тепърва ще бъде възстановен. По тази причина се решава и той да бъде включен в предстоящия избор. При теглене на жребия иконата се пада на него. През 1910 г. тя е донесена в Обидим от йеромонах Максим. Разказва се, че образът на Божията майка сам е осветлявал пътя му. Както и този на спътниците му – Димитър Клечаров и свещеник Благой Докузов.

До построяването на манастирската църква иконата се съхранява в храма „Св. Николай“ в Обидим. След изграждането на обителта тя е пренесена там, но се оказва твърде тежка за ръцете, които желаят да я носят. Това се отдава единствено  на откривателя на манастира – Димитър Клечаров.

След направата на иконостаса обидимци подемат инициатива за построяване на днешната манастирска църква. Същата е издигната през 1914 г. До нея е направена и малка помощна постройка, в която пребивават първите обитатели и пазители на светинята. За ктитори са обявени йеромонах Максим, Димитър Клечаров, свещеник Иван Вельов и Георги Мерешлиев.

В първоначалния си вид църквата е трикорабна псевдобазилика без купол, дълга 10 m, широка 8 m и висока 4,40 м. Зидовете са каменни, с дебелина около 0,90 м. Св. Олтар и наосът са разделени от дъсчен иконостас, с 2 реда икони. Таваните на корабите са покрити с дъски. В най-ново време от запад към храма се пристрои триетажна камбанария. Обнови се и вътрешното пространство.

Първоначално в храма не се отслужва св. Литургия, а само молебени и водосвети. През 1932 г. започва служение на Антиминс, осветен от Неврокопски митрополит Макарий. През 1936 г. – на празника на св. Пантелеймон, Неврокопският митрополит Борис идва в манастира. Това става във връзка с освещаването му, което обаче не е извършено. Манастирският храм е осветен едва на 21 септември 1953 г., от Неврокопския митрополит Пимен.

Постепенно, през годините, обителта се разширява, за да придобие днешния си вид. В съседство на храма са изградени жилищни и помощни постройки, оформени са манастирският двор и пространството около аязмото. Достъпността до манастира е осигурена чрез прокарани за целта камионни пътища.

Манастирът „Св. Георги“ е скътан в пазвите на планината Огражден, в долината на р. Градешница. Попада в пределите на заличеното през 1947 г. селище Игуменец, повечето от бившите 12 махали на което (Баскалци, Боровичене, Гега, Горчево, Зойчене, Кукурахцево, Робово и Чурилово) днес са със статут на отделни села. Това е причината обителта да бъде назовавана и Игуменски манастир. Позната е и с имената Чуриловски манастир и Геговски манастир, тъй като се намира в непосредствена близост до гореспоменатите Чурилово и Гега. Самият манастирски имот обаче попада в землището на с. Кукурахцево.

Смята се, въз основа на местно предание, че през XIV век тук е съграден манастир (оттам и името Игуменец), по-късно разрушен от османците. Това сведение е все още непотвърдено от досега известните документи.

Ферманът, с който се позволява строителството на днешната манастирска църква, е издаден на 5 март 1857 г. от султан Абдул Меджид I. Необходимите средства за нейното изграждане са събрани от всички жители на Игуменец. Най-щедри са тези от махала Боровичене.

Още на следващата 1858 г. храмът е напълно завършен и на 10 март осветен. Той представлява трикорабна псевдобазилика без купол. Дълъг е 24 м. и широк 16 м. Градежът е от камъни. Строителите и зографите, чиито имена не са известни, са представители на Дебърската школа. През 1870 г. на метри от църквата е построена и камбанария. Окачената на нея камбана е отлята в 1907 г. Комплексът се допълва от сградата на килийното училище с трапезария и магерница.

Най-голям интерес за посетителите на храма предизвиква стенописната му украса, особено сцените в открития притвор от запад. Сред тях впечатляват тези с мъченията на грешници (шивач, овчар, търговец и воденичар) и композициите на „Страшния съд“, „Праведно и грешно изповедание“ и „При врачката за цяр“. На последната се вижда как подтиквана от дявол жена води детето си при „лечителка“, подаваща му чаша с „лекарство“, в което попадат изпражнения на друг дявол. Сцената представя образно предаденото в Светото Писание, че способностите на подобни мними врачки, ясновидки и лъжепророчици не са от Бога, а от Сатаната. Потвърждение на това е третият дявол, стъпил върху главата на „лечителка“.

В притвора са представени и образи на светци (св. Йоан Рилски, св. Георги, св. Прокопий и св. Илия), на старозаветни пророци (Давид, Соломон, Елисей и Мойсей), сцени от Апокалипсиса и Митарства на душата, а също и някои библейски събития – „Убийството с камъни на св. Стефан“, „Жертвоприношението на Авраам“, „Убийството на пророк Исаия“ и „Причастието и смъртта на Мария Египетска“.

Част от изображенията са частично разрушени, поради ред причини (най-вече влиянието на атмосферните фактори). Други са реставрирани (през 1979 г.) от непрофесионален художник.

Вътрешното пространство е разделено от два реда изцяло изписани дървени колони, върху капителите на които (в медальоните) намират място образите на четиримата евангелисти и старозаветните пророци Давид, Соломон, Даниил и Авакум. Таваните са плоски от дърво. В средата на средния такъв има голяма апликирана розета, в която е изобразен Бог-Саваот.

Балконът (Женското отделение) в голямата си част е разположен върху открития притвор. Тук – на стената от север, е изобразена нравоучителната сцена, на която се вижда как дявол държи огледало на жена, която се гримира.

Храмовият иконостас е триделен, с вдадена в олтарното пространство средна част, почти изцяло изрисуван. Царските двери са с дърворезби. Повечето от иконите са от неизвестни майстори. Изключение правят няколко такива, дело на зографа Яков  Николай Якумис от гр. Мелник.